Вторник, 11 Април 2017 14:00

Жестовият език на Мартас Винярд

Автор:

Популярен морски курорт, остров Мартас Винярд (Martha’s Vineyard) край щата Масачузетс в САЩ често е споменаван във филмови продукции или световните таблоиди. Еманация на лукса заради изключително високия стандарт на живот, островът е предпочитана дестинация за отмора или постоянно живеене от светски личности. Но малцина може би знаят, че от 18 век докъм 1952 година Мартас Винярд е бил „остров на Глухите хора”, където всеки втори е общувал с жестов език, поради което съществува и „жестов език на Мартас Винярд” (Martha's Vineyard Sign Language  - MVSL).

Езикът е бил използван както от Глухите хора на острова, така и от чуващите в общността, и глухотата в никакъв случай не е била пречка за социалната комуникация и за наличието на един нормален обществен живот.

Жестовият език на Мартас Винярд възниква именно поради необичайно високия процент на островитяни без слух, при които глухотата е рецесивна, т.е., предава се по наследство и това означава, че на острова почти всеки е имал Глухи братя или сестри. През 1854 година в Мартас Винярд има най-висока концентрация на Глухите, съсредоточена в градчето Чилмарк (Chilmark), където броят на нечуващите е 5728 души.

Чуващите хора са ползвали жестовия език дори тогава, когато не е имало Глухи хора край тях, децата са си говорели с жестове зад гърба на учителката, възрастните са общували така един с друг по време на църковните проповеди, фермерите на полето обяснявали на децата си с жестове какво е нужно, а за моряците в лодките жестовият език е бил възможно най-приемливия вариант на общуване в условия, в които думите и без това са излишни от разстояние.

Днес почти не са останали владеещи жестовия език хора на острова. Последният Глух човек, отгледан в традиционната жестова Култура на Глухите (Deaf Culture) в Мартас Винярд, Ева Уест (Eva West), е починала през 1950 година. Въпреки това, когато през 1980 г. изследователи на жестовия език провеждат разследване, на острова все още има няколко възрастни хора, които са в състояние да си спомнят за жестовия език на Мартас Винярд.

Този любопитен факт ни препраща към историята за Лоран, градът на тишината, който е Обетованата земя за Марвин Милър – американец без слух, който през 2005 г. мечтаеше да построи цял град, където да се общува изцяло с жестов език.

---

* Глухи - главната буква в названието отграничава носителите на жестова култура и общуване изцяло с жестов език от останалите нечуващи (тежко чуващи и късно оглушали лица). В английския език има само един термин за "нечуващи" (deaf), и по липса на друг термин, родените без слух се самоотграничават като знакова култура посредством главната буква D в Deaf. Затова е коректно "Глухи" да се наричат единствено носителите на жестов език. 

Автор на текста: Христина Чопарова

Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия

Оценете
(1 глас)
Прочетена 2863 пъти