Христина Чопарова

Христина Чопарова

През 2012 г. в. „Гардиън” публикува материал на Чарли Суинбърн, посветен на проблематичния достъп на родители на деца със слухова загуба до знаковия език в Англия, курсовете по който са непосилни финансово за много двойки, а това ги ощетява в комуникацията с децата им. Въпреки задната дата, темата все още е актуална. Суинбърн е журналист на свободна практика и сценарист. Идва от семейство с двама глухи родители и самият той е частично глух. Пише за Гардиън и ББС Онлайн по въпроси, свързани с културата на глухите. Настоящата му статия е плод и на личния му опит, тъй като Чарли е баща на две деца, също със слухови дефицити. Написал е много драматични истории, преведени на жестов език и адаптирани за телевизионни предавания. Главен редактор е и на новинарския сайт „Куцото пиле”.

Сряда, 22 Януари 2014 02:00

Знаковият език в училище

Скъпи читатели, след публикациите ни "Българският знаков език", "Български знаков език и билингвизъм", днес ви представяме последната публикация със становището на на проф. Цанка Попзлатева и пространните ѝ изследвания по темата за българския знаков език. В публикацията е поместено и мнението на Росен Милачков, директор на третото в страната специално училище за деца със слухови дефицити в Търговище.

Скъпи читатели, продължаваме темата с втората част на становището от проф. Цанка Попзлатева. В предишната ни публикация "Българският знаков език" бе разгледана значимостта на знаковия език в обучението на деца без слух. В тази ще научите повече за жестовия език като сложна лингвистична система със свои правила и граматически закономерности. Какво е знаков билингвизъм и къде е мястото му в културната идентичност на глухите хора, четете в материала ни днес.

Вторник, 21 Януари 2014 02:00

Българският знаков език

Скъпи приятели и читатели на сайта, за езика на знаците сме писали и преди. Като уникална знакова система, която използват хората със слухова загуба, а напоследък и все повече чуващи, интересът към него не намалява. Според множество мнения, в България причината да няма законово приет официален български знаков език (BgSL) по примера на други държави е, че жестовият език на глухите хора у нас няма статута на стабилна система, чиито носители и потребители да са всички със слухова загуба. Днес ви представям гледната точка на проф. д-р Цанка Попзлатева, преподавател във ФНПП към СУ „Св. Климент Охридски”, по темата за българския знаков език.

Зaнимaниятa c ĸoлби и peтopти нe ca  cpeд нaй-чecтo cpeщaнитe дeтcĸи мeчти, нo ĸoгaтo xимиятa ти e cтpacт, мoжe дa тe oтвeдe дopи дo Hoбeлoвa нaгpaдa. Toчнo тoвa ce cлyчвa нa eдин aнгличaнин c тpyднo пpoизнocимoтo имe Джoн Уopĸъп Kopнфъpт (ѕіr Јоhn Wаrсuр Соrnfоrth Jr.)

Сряда, 04 Ноември 2009 02:00

Eзик мой – враг мой

В България не съществува класификация на хората със слухови дефицити, според която може да се определи необходимостта от владеенето на жестов език и кои точно са неговите носители и ползватели. Условно е прието, че носителите са хората с вродена глухота (глухи), а ползватели са хората с придобита глухота (тежко чуващи, оглушали, хора с различни слухови затруднения). Ползватели на жестовия език са също близките на хората с двата вида глухота, жестовите преводачи и всеки, който използва жестовия език по някаква причина. Нека видим какви са видовете глухота и жестови понятия в комуникацията. 

Четвъртък, 14 Януари 2016 02:00

Ах, този романс!

Много красиво разказана романтична история! Вижте сами късометражното филмче "Kismet Diner" (2013). То е по идея на италианския сладоледен бранд „Корнето” и част от поредица от 4 късометражки, озаглавени Cornetto Cupidity Love Stories. Всички части от поредицата са вдъхновени от вижданията на млади хора за любовта. В тази 9-минутна история героинята е сервитьорка в заведението, която обича да пее... и заради любовта ще го стори и с жестов език.

Вторник, 10 Май 2011 03:00

Когато наистина се чуваме

След последното писмо от задочната кореспонденция с програмния директор на БНТ Севда Шишманова, с която екипът ни бе в диалог по въпросите за субтитрирането, последва леко обезпокоително затишие. Читателите на сайта са в течение на насоките, в които се развиваше диалогът. В началото на тази година предаването за хора с увреден слух бе с временно прекратено излъчване. То обаче – както видяхме – се е оказало необходимият времеви отрязък, в който да се случат желаните реформи  – появата на субтитри в Специализираното предаване за хора с увреден слух, вместо жестомимичен превод в ефир, както бе до момента.

Вторник, 06 Октомври 2009 03:00

Светлинка в тунела

Скъпи приятели, днес на личата ми поща пристигна дългоочакваният отговор от г-жа Севда Шишманова, програмен директор на БНТ, по въпросите за субтитрирането.  В ответ на запитването ни относно проблемите и предложенията по тези въпроси,  чрез обратната връзка поставяме началото на една ползотворна и – надявам се – удовлетворяваща за всички комуникация. Г-жа Шишманова повдигна завесата и на проблеми от технически характер, с които не бяхме запознати. Публикувам отговора ú без съкращения.

Скъпи читатели на 'Ние ви чуваме", няма да е преувеличено, ако кажем, че хората със слухови дефицити са тотално игнорирани при предоставянето на медийни продукти - новини и предавания. В отговор на изпратеното от мен запитване до СЕМ по темата за субтитрирането, получих отговор, за който ви информирах в публикацията ни "Не задължаваме, а насърчаваме".