Христина Чопарова
Европейски парламент на хората с увреждания – за четвърти път
Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, на 6 декември 2017 г. Европейският форум на хората с увреждания (European Disability Forum) в ЕП в Брюксел (Белгия), организира и проведе за четвърти пореден път мащабното събитие, наречено Европейски парламент на хората с увреждания (European Parliament of Persons with Disabilities). Това събитие е уникална възможност за градивен диалог между европейски граждани с увреждания, лидери и активисти и избраните от тях представители. Четвъртата сесия на ЕПХУ тази година съвпада и с 20-тия юбилей на организаторите.
Отново за достъпа до медийни услуги
Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, след като в „Достигаме ли се?” ви запознахме с липсата на промени в политиките за медийно съдържание за хора без слух и зрение у нас в последните години, днес ви предоставяме откъси от отчетния доклад за дейността на Съвета за електронни медии (СЕМ), направен за периода 01.07.2016 – 31.12. 2016 г. Откъсите касаят извършените наблюдения на контролния орган и резултатите от този мониторинг във връзка с предоставянето на аудио-визуални медийни услуги за хора със сензорни дефицити у нас.
Достигаме ли се?
Живеем в интересни времена и много неща се променят. Все по-често се срещат изказвания на хора, че не гледат телевизия. И наистина, телевизията днес не е това, което бе. Но телевизията днес все още е масовото средство, чрез което новините достигат до всеки дом. Много зависи обаче какви новини. И за кого. Когато се замислим за тези хора, за които е проблематичен достъпът до медийни продукти, изникват два въпроса – дали техните дефицити не са своеобразна „защита”, и ако това е така, имаме ли правото да се намесваме в тяхното проглеждане или прочуване, осигурявайки им достъп? И най-после, можем ли да им предложим чрез него един по-красив свят, отколкото този, който са си изградили, или просто искаме да бъдат там, където и ние сме? Достигаме ли се и къде точно се срещаме в медийното пространство?
Да посадиш живот
Слънцето бавно обхожда със сънен поглед голите хълмове над с. Златуша, по които пъпли индийска нишка от ранобудни ентусиасти. Тук са, за да посаждат живот. Докъдето поглед стига, се синеят върховете на Люлин планина. Въздухът жужи от лек мраз, думи, кучешки лай и детски кикот. Огромен лабрадор възрадвано измерва човешката редица, за радост на най-малките залесители – Елиза (11) и Ники (7). Дребният не спира възторжено да уведомява, че е погалил дружелюбното кученце. Радостта дебне отвсякъде – в усмивките на непознатите, събрани от общата кауза, в размаханите опашки на четириногите и в онова лятносиньо, ширнало се над всички... Ще садим живот.
За диабета - без страх
В мразовития вторник уютът на книжарница „Сиела” – Ректората привлича доста посетители. 14 ноември е, Световният ден за борба с диабета*. Слизам по стълбите и се озовавам в прегръдките на Доротея Луканова, чиято усмивка достойно съперничи на щедрото осветление. Днес е финалното представяне на сборника с разкази „Детство”, в който преди година и половина, 34-ма автори се бяхме разровили из сандъчетата си с лични детски спомени, за да напълним синята книжка, средствата от която да бъдат в подкрепа на деца с диабет в отделението по диабет на клиниката по ендокринология на столичната Специализирана болница за активно лечение по детски болести.
Андерс Густав Екберг - откривателят на тантала
„Млад майстор от Упсала, на име Екберг – философ, естествоизпитател и поет. Красив, свободен, с отворена душа и скъпоценно сърце. Лицето му е кръгло и гладко, с чисти сини очи и тъмнокестенява коса, която се вие в естествени къдрици около главата му.” Това поетично описание на Андерс Густав Екберг (Anders Gustaf Ekberg), шведски химик и откривател на минерала тантал, свидетелства колко горещо е бил оценяван от своите учители по химия и колко високо са го ценели като учен. Според близките до него хора той е бил щедър и нежен човек.
Ния Якимова със свое пано в текстилна изложба
Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, изкуството и интериора си хармонират по начин, който създава уют, усещане за друго време и внася така нужната доза цветност, която умее да насища дните с красота.
Какво може да направи с интериора текстилът, с който работят творците в Съюза на българските художници, може да научите на изложението, което се открива днес. То ще продължи от 9-ти до 30-ти ноември, а цветната текстилна нишка ще ви отведе до столичната ул. „Шипка” No. 6. Там, на втория етаж, от 18.30 ч. ще бъдат разкрити интериорните тайни в изложба, организирана от секция „Текстил” към СБХ.
Митко Якимов: тишината е красива, не се отказвайте от мечтите си
Миналата година той се дипломира с бакалавърска степен по актьорско майсторство, и с втора специалност кино и телевизия в Нов български университет. С достатъчно живо въображение, той пише сценарии, които се надява някога да оживеят като екранни истории. Основател е на фондация „Глухи без граници”, на която е поверено Националното научно изследване на жестовия език у нас. Беше и в състава на международното жури в световния конкурс за тиха красота „Miss and Mister Deaf Stars 2017”, проведен наскоро в Париж. Митко Якимов.
Обзорно от международната политическа сцена
Скъпи читатели на „Ние ви чуваме”, време е да обърнем поглед за кратък обзор към онова, което се случва на международната сцена.
Световната федерация на глухите (WFD) в края на октомври информира чрез сайта си, че към огромното семейство на световната тиха общност се е присъединила като член и Асоциацията на глухите от Обединените арабски емирства (UAE Deaf Association). Така тя става 135-тият член на Световната федерация на глухите. Колин Алън (Collin Allen), президент на СФГ и на Международния алианс на хората с увреждания, поздрави по повод присъединяването новите Редовни членове и изрази надеждите си за бъдещи ползотворни сътрудничества за каузите на глухите хора в Обединените арабски емирства.
С будност и в сбъднатост
Различните са винаги будители. В своето време те са фаровете, които са се включили по-рано от необходимото за останалите, но не и по-рано, отколкото е изисквала мисията им. Будността е състояние на отвореност към всичко, което е. Способност да усещаш повеите на времето, да си в синхрон с реалността и да правиш действени стремежите си за по-добър свят и бъдеще. Днес повече от всякога са нужни нови стимули, които повдигат духа. Лично за мен е радващо и стоплящо да виждам колко много и все повече стават будителите у нас, които с личния си пример и човечност напомнят на света, че по-доброто бъдеще се случва в заедност. Те докосват скритите струни на духовността, скътана дълбоко у всеки, чрез силата на красотата и добротворчеството във всичките им форми. Напомнят, насърчават, посяват и оставят всекиму събуждането – в нужното време и с нужното темпо. Защото всяко събуждане започва първо отвътре.
