Сряда, 08 Април 2020 13:00

„Дъжд” от спомени в новата песен на Мариана Попова идва със субтитри (ВИДЕО)

Публикувана от
Оценете
(1 глас)

Съвсем скоро след представянето на хита „Тунел от самота”, екипът, реализирал редица въздействащи музикални клипове като „Гълъбо”, „Липсваш ми”, „Ти защо си тук”, представи днес премиерата на новата песен на Мариана Попова – „Дъжд”. Един дъжд от спомени, който се лее в старо кино. Не съвсем избледнели спомени, но достатъчно живи, за да сглобят една история за любов, която звучи от другия край на стар телефон. Въздействащото видео е филм във филма. „Ние ви чуваме” сърдечно благодари на създателите му, които го субтитрираха специално за хората със слухова загуба.

Спомените са това, което остава – бледа сянка на реалност, която може да се възпроизведе по всяко време, във всеки сезон. Животът е като филм, който можеш да видиш в старо кино, на стара лента, където оживяват всички преживени мигове сред лилав полумрак и в неземните очи на едно момиче, останало завинаги младо. Тя събира разпиляно време и любов, слепва сезони и знае, че ключът за спомена е винаги на мястото си, ако потрябва някъде по пътя. Ключовете всякога са опция, когато крилата са в покой.

Отекват стъпки в киносалон, на чиято сцена стои като последен страж пейка – хлътнала като шепа, побирала толкова хора, времена, спомени, мигове. Пейките говорят. И са безпощаден скалар на хилядите премълчани очаквания - за малко, инцидентно, насрочено или безцелно. Времето знае само четири мелодии. Четири вариации на тема, с които озвучава изначалната им самота. Но в песента има само две – мелодия за дъжд и за сняг.

Текстът на Александър Петров се разлива в топлия глас на Мариана Попова по музика на Светослав Лобошки. Аранжиментът е на Красимир Гюлмезов. Много ретро, с една особена минорност, която бележи следите на времето и лети след полетелите снимки, пълзи като невидими пръсти по издълбаната птица в стар шкаф, и утихва до страниците на стари книги. Едно момиче с невероятни очи (Лора Христова) очаква последното обаждане (с гласа на Асен Блатечки) на стара пейка. Пейките са винаги убежище и никога дом. Спирка за илюзии, от които да се излюпи надежда.

Хората са като пейките – пълни с неизкрещяно очакване. Прелели от самота. Понякога всичко, което ти трябва, е да споделиш. И една проста дървена пейка да подсуши неизречените ти мисли. Или да чуе телефонния звън, който е начало на новия път – този между сезоните, между времето, между всички надежди на света. Миналото е просто ключ към всяко Сега, където е новия филм.

Продуцентът Игор Марковски изпипва всеки детайл до съвършенство. И винаги остава нещо за подсказка, загатнато едва, като блед спомен, който зрителят сам да открива. И това е, което превръща всеки клип в истински филм, в истинско удоволствие за сетивата! Субтитрите са допълнение към декора – надписи във филма, в които е заложена грижата да се чуем през дъжда. Благодарим!

 

Ден като ден мина край мен,

а след това – отшумя...

Дъжд заваля...

После слънцето изгря...

Колко съдби

всеки ден среща или дели...

 

Колко истини и илюзии

се събират във нас всеки ден, или час...

Разпиляваме в този кратък живот –

много време и много любов...

 

Но вървим напред и по пътя си пак –

търсим ключ от врата, или някакъв бряг.

И забързани не разбираме как,

летен дъжд преминава във сняг...

 

Ще събера и подредя

всеки сезон до сега.

А след това - времето ще продължи...

Просто така –

както вчера и както преди.

 

Колко истини и илюзии

се събират във нас всеки ден, или час...

Разпиляваме в този кратък живот –

много време и много любов...

 

Но вървим напред и по пътя си пак –

търсим ключ от врата или някакъв бряг (знак)

И забързани не разбираме как,

летен дъжд преминава във сняг.

 

Христина Чопарова

Изображение: Youtube

 

Прочетена 328 пъти