Спомените са това, което остава – бледа сянка на реалност, която може да се възпроизведе по всяко време, във всеки сезон. Животът е като филм, който можеш да видиш в старо кино, на стара лента, където оживяват всички преживени мигове сред лилав полумрак и в неземните очи на едно момиче, останало завинаги младо. Тя събира разпиляно време и любов, слепва сезони и знае, че ключът за спомена е винаги на мястото си, ако потрябва някъде по пътя. Ключовете всякога са опция, когато крилата са в покой.
Отекват стъпки в киносалон, на чиято сцена стои като последен страж пейка – хлътнала като шепа, побирала толкова хора, времена, спомени, мигове. Пейките говорят. И са безпощаден скалар на хилядите премълчани очаквания - за малко, инцидентно, насрочено или безцелно. Времето знае само четири мелодии. Четири вариации на тема, с които озвучава изначалната им самота. Но в песента има само две – мелодия за дъжд и за сняг.
Текстът на Александър Петров се разлива в топлия глас на Мариана Попова по музика на Светослав Лобошки. Аранжиментът е на Красимир Гюлмезов. Много ретро, с една особена минорност, която бележи следите на времето и лети след полетелите снимки, пълзи като невидими пръсти по издълбаната птица в стар шкаф, и утихва до страниците на стари книги. Едно момиче с невероятни очи (Лора Христова) очаква последното обаждане (с гласа на Асен Блатечки) на стара пейка. Пейките са винаги убежище и никога дом. Спирка за илюзии, от които да се излюпи надежда.
Хората са като пейките – пълни с неизкрещяно очакване. Прелели от самота. Понякога всичко, което ти трябва, е да споделиш. И една проста дървена пейка да подсуши неизречените ти мисли. Или да чуе телефонния звън, който е начало на новия път – този между сезоните, между времето, между всички надежди на света. Миналото е просто ключ към всяко Сега, където е новия филм.
Продуцентът Игор Марковски изпипва всеки детайл до съвършенство. И винаги остава нещо за подсказка, загатнато едва, като блед спомен, който зрителят сам да открива. И това е, което превръща всеки клип в истински филм, в истинско удоволствие за сетивата! Субтитрите са допълнение към декора – надписи във филма, в които е заложена грижата да се чуем през дъжда. Благодарим!
Ден като ден мина край мен,
а след това – отшумя...
Дъжд заваля...
После слънцето изгря...
Колко съдби
всеки ден среща или дели...
Колко истини и илюзии
се събират във нас всеки ден, или час...
Разпиляваме в този кратък живот –
много време и много любов...
Но вървим напред и по пътя си пак –
търсим ключ от врата, или някакъв бряг.
И забързани не разбираме как,
летен дъжд преминава във сняг...
Ще събера и подредя
всеки сезон до сега.
А след това - времето ще продължи...
Просто така –
както вчера и както преди.
Колко истини и илюзии
се събират във нас всеки ден, или час...
Разпиляваме в този кратък живот –
много време и много любов...
Но вървим напред и по пътя си пак –
търсим ключ от врата или някакъв бряг (знак)
И забързани не разбираме как,
летен дъжд преминава във сняг.
Автор на текста: Христина Чопарова
Изображение: от видеото в Youtube
Авторът има позволението на продуцента Игор Марковски да публикува към статията това изображение
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия