Четвъртък, 06 Декември 2012 02:00

Рут Бенедикт - когато антропологията е страст

Автор:

В антропологичните среди името на Рут Бенедикт (Ruth Benedict) неизменно се свързва с това на Маргарет Мийд, но малцина знаят, че родената в Ню Йорк на 5 юни 1887 година антроположка е била с увреден от морбили слух.

Баща ù, лекар-хомеопат и хирург, се заразява от непозната болест по време на една от операциите си и умира, когато детето е само на две години. Малката Рут е била много нещастна като дете, смятайки, че никой не я разбира. Като учителка, майка ù отдавала глухотата на детето си и липсата на реакции на лошо поведение и своенравност.

Г-жа Бенедикт изживяла много тежко кончината на съпруга си, а за Рут към недоволството от неразбирането се прибавя и неприязнеността от вечните минорни състояния на майка ù. Когато е само на 4 години, Рут се озовава с баба си при наскоро починало дете, а скоро след това заявява, че е очарована от смъртта и мъртвото детско лице е най-красивото нещо, което е виждала.

Бъдещата антроположка пише кратки разкази на седем години, учи в колежа Васар и се дипломира със специалност английска литература. Благодарение на нея ще преоткрива Уолт Уитман в моментите на тъга и депресия. В Колумбийския университет Франц Боас, когото наричат баща на американската антропология, е неин учител и ментор. Не е изненадващо, че под такова вещо ръководство тя получава докторска степен и преподавателско място през 1923-та  – същата година, когато прибавя към името си и фамилията Бенедикт, омъжвайки се за Стенли Роситър, биохимик в Корнъл Медикъл колидж.

За съжаление бракът им не просъществува дълго, тъй като двамата не успяват да се разбират, а и претърпяна от Стенли травма го принуждава да прекарва повече време далеч от семейния дом. Рут Бенедикт се посвещава на антропологията, фокусирайки се върху нещата, които може да наблюдава, вместо върху онези, които изискват слухово внимание. Въпреки опитите да си служи със слухови апарати, тя така и не успява да ги хареса достатъчно, за да ги използва.

Смятайки, че всяка култура притежава собствена идентичност, у Рут Бенедикт се заражда по-специален интерес към индианската и азиатската култура. Смъртта все още присъства като тематика в проучванията ù – в книгата си „Модели на културата” глухата антроположка описва начините, по които различните общества се справят с траура и смъртта. Те следват различни социално норми, според които в едни култури скръбта се изразява, а в други се потиска.

През 1937 г. Франц Боас се пенсионира и за неговото място логично е спрягана Рут Бенедикт, но в Колумбийския университет по това време все още не са гледали с добро око на жените на ръководни постове, въпреки постиженията им. Като че ли за да опровергае това, Рут Бенедикт започва съвместна работа с Маргарет Мийд, с която споделят обща страст към антропологията, макар че често взаимно се критикуват.

Преди началото на Втората световна война Рут Бенедикт чете лекции за синергията и защитава тезата, че моделите на културата могат да бъдат разбрани единствено, ако хората не се оценяват и сравняват по стандарти и култура, различни от техните.

Рут Бенедикт е сред водещите културни антрополози, наети от правителството за изследвания и консултации, след като САЩ влизат във Втората световна война. За целта тя прави проучвания от дистанция, тъй като не е възможно да посети нацистка Германия или хирохитова Япония.

Чрез изрезки от вестници и други материали, Рут Бенедикт се опитва да проучи и изследва различни модели за управление на агресията и да даде по-голямо разбиране за японската култура. В тази връзка е и популярната ù книга „Хризантемата и мечът”, публикувана след края на войната през 1946 г., която заедно с „Модели на културата” е превеждана на множество езици.

Рут Бенедикт е избрана за научен сътрудник на Американската академия на науките през 1947 г., но тромби в сърдечната област слагат край на живота ù на 17 септември 1948 г., само два месеца, преди да ù бъде връчена професорската тила.

NB: Статията е актуализирана за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Юни. Цитирането ни като източник е задължително.

 

Автор на текста и превод от английски: Христина Чопарова

Източник и изображение: Wikipedia

Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия

Оценете
(1 глас)
Прочетена 3401 пъти