Субтитрите (от англ. Subtitles) по същността си са придружаващи текстове, ползвани в телевизията и киното, които предполагат, че зрителят може да чува аудиото, но се нуждае и от текст за допълнително разяснение (в случаите, когато езикът е чужд или неразбираем по някакви други причини). Субтитрите правят достъпни навсякъде по света чуджоезиковите продукции, затова и най-голям процент потребители на субтитри са хората, за които даден език не е техният роден.
Надписите (от англ. Captions) са обяснителни текстове, които предполагат, че зрителят не може да чува аудиото, поради което има потребност от текстово описание на всичко, което не може да чуе. Самите надписи според употребата и предназначението си се делят на отворени (open captions) и затворени (closed captions). Надписите осигуряват достъп до гледаната продукция предимно за хора със слухови затруднения.
Както субтитрите, така и надписите имат една и съща цел: да осигуряват достъп до тв или кино продукции, затова от ключово значение тук е аудиторията, за която са предназначени.
Отворени и затворени надписи
В Австралия и Нова Зеландия, чиито пазари купуват големи количества тв и кино продукти от САЩ, терминът „субтитри” е заменен от „надписи”, а всяко от понятията си има свое лого, обозначено върху внасяните продукти.
Така например, отворените надписи се изобразяват чрез иконата ОС. По същество те могат да бъдат и субтитри. Използват се на обществени места като театри, в тв предавания, в излъчваните по тв канали чуждестранни филмови продукции. Отворени надписи са и текстовите ленти, които текат по време на „живи” предавания в реално време, които могат да съдържат редактирана или дословна информация за това, което се случва. Пример за отворени надписи е и технологията, ползвана в някои театри, която позволява на аудиторията да следи изпълнението чрез светодиоден екран, поставен в близост до сцената така, че едновременно да е достъпен за глухи и трудно чуващи хора, без в същото време да пречи на зрители, които не се нуждаят от отворените надписи.
В зависимост от конкретния театър и проектирането на залите му, както и от самите постановки, които се играят в тях, екраните със светодиодни надписи могат да се намират на сцената или навсякъде над, под или до нея. В университетския театър „Кларънс Браун” в Тенеси (САЩ) например, е традиция да се използват екрани с надписи. На тях се показват думи, звукови ефекти и всяка друга аудио част от продукцията в текстова форма. Надписите се показват на дисплея в реално време, синхронизирани с действието на сцената, като се въвеждат от опитен стенограф. В „Кларънс Браун” са намерили решение и относно позиционирането. Екраните им с надписи са точно пред сцената. Поради различните конфигурации на места в театъра, не всички зрители могат непременно да виждат екрана за надписи. За тези, които не са подходящо седнали, за да видят текста, екранът просто изглежда като черна кутия и се слива с фона. А за тези, които не използват услугата, екранът може лесно да бъде настроен. Много от зрителите в театъра, които не са със слухови затруднения, са споделили, че отворените надписи са им много полезни като опция, тъй като дават възможност на тези от тях, които са в по-неизгодни акустични ниши, да следят пропуснати думи. Понякога това се случва, когато репликите се изговарят бързо или се пее, или актьорите имат силен акцент, диалект или пък в публиката има зрители, на които английският не е първи език.
Като цяло отворените надписи са вид универсален достъп за всеки, независимо има или няма слухови дефицити.
Затворените надписи (closed captions) са обозначени с иконата СС. Иконата е създадена от тв канал WGBH, разположен в Бостън, щата Масачузетс (САЩ). Тези надписи предоставят повече описания, за да помогнат на аудиторията със слухови затруднения да отграничава различните персонажи, които говорят, емоционалните промени в гласовете им или други звуци (текстове на песните в мюзикли, например). Пример за затворени надписи са текстовете, които зрителят е можел да активира чрез модем (по време на аналоговите тв приемници), и чрез декодер (в цифровизираното ни съвремие). Затворени са и надписите, които в съвременни технологии като субтитриращите очила позволяват на зрител със слухов дефицит да ги активира чрез вграден в горната част на рамката проектор и да избира както езика, така и големината на шрифта от декодер, свързан с очилата. На какъв принцип работят модел на тези очила, може да се види от схемата, предложена ТУК.
Друг пример за затворени надписи са сваляемите текстовите файлове, обозначени със съкращения като .sub или .srt, които зрителите могат да изтеглят от торент мрежи. Обикновено файловете са обработени така, че да съвпадат с действието в съответната филмова версия. Тези обработващи услуги се наричат тайминг и синхронизация, тъй като касаят напасването на надписите към съответния времеви интервал от филма. Затворените надписи, включени в тях, могат да съдържат всякакви описания в скоби и символи, например: (смях); (отваря се врата); със символ музикална нота или кавички да са отграничени от диалозите текстовете на песни, когато се пее, за да може зрителят да „прочете” песента, а не просто да се чуди какво да прави, докато тече аудиото. Тези затворени надписи могат да се включват обаче само тогава, когато потребителският агент (плейър за гледане на медии) ги поддържа.
Както става ясно, основната отлика между двата вида надписи е, че отворените винаги се виждат и не могат да бъдат изключени, докато затворените надписи могат да се включват и изключват от зрителя.
Субтитрите имат свое обозначение и то е логото на Международния знак за глухота - ухо, "прорязано" от плътна бяла линия. Обикновено е на син или черен фон. В страните, които ползват вместо "надписи" терминът субтитри", както Нова Зеландия, този знак информира зрителите, че телетекстната програма предлага субтитри за хора със слухови дефицити.
Телевизия и надписи
Затворените надписи са демонстрирани за пръв път на Първата национална конференция по телевизията за хора със слухови затруднения в Нешвил, Тенеси през 1971 г. Втората демонстрация на тези надписи e в колежа "Галаудет" (днес университет) на 15 февруари 1972 г., където телевизия ABC и Националното бюро по стандартизация са демонстрирали затворени надписи, вградени в нормалното излъчване на предаването „Модната група” (The Mod Squad). От следващата 1973 г. системата за затворени надписи вече успешно се кодира и излъчва, а три години по-късно, през 1976 г., Федералната комисия по комуникациите (FCC) възлага на инженери разработването на конзоли за редактиране на надписи, които се използват в предварително записани програми.
Създаденият през 1979 г. Национален институт за надписи в САЩ разработва през 1982 г. методика за субитриране в реално време на предавания на живо. С надписите в реално време съдебни репортери, обучавани да пишат със скорост над 225 думи на минута, дават на зрителите незабавен достъп до новини, спорт и развлечения на живо. В резултат на това зрителят вижда надписите в рамките на две до три секунди от изговарянето на думите.
При програми на живо речта се транскрибира от човешки оператор (репортер от реч в текст), като са били ползвани машини тип stenotype или stenomask, където фонетичните звуци моментално се превеждат в текст от компютър и се показват на екрана. Тази техника е разработена през 70-те години на миналия век като инициатива на телетекстната услуга Ceefax на Би Би Си. (За подобна система за субтитриране чрез използването на технология, наречена Палантайп, сме писали и преди ТУК. Бел. авт.)
Понякога надписите на предавания на живо, като бюлетини, спортни събития, концерти и др., изостават с няколко секунди. Това забавяне се дължи на факта, че машината няма как да предвиди следващото за превеждане. И едва след като човекът в шоуто каже репликите си, тогава се появяват надписите. Спортния канал на Би Би Си е използвал обучен човек, който да повтаря текущия коментар (с внимателно изричане и известно опростяване и маркиране) в автоматизирана система за генериране на текст. Други спортни канали като ESPN са ползвали съдебни репортери, специална (steno) клавиатура и индивидуално разработени „речници”.
С течение на годините се създават различни софтуерни решения за разпознаване на реч, което позволява вече въвеждането на надписи за предавания в реално време да бъде изцяло или частично автоматизирано. Грешките не са били малко, но към днешна дата много нови технологии успешно позволяват по-прецизното преобразуване на реч в текст.
Предимства и недостатъци на отворените и затворени надписи
Отворените са публични, затворените – скрити. Отворените надписи са действителна част от информационния поток, докато затворените надписи съществуват като отделен поток от текст.
Един от недостатъците при използването на затворени надписи е, че зрителят трябва да ги активира сам: задача, която може да е затрудняваща за някои зрители по отношение на по-големия обем операции, които се извършват чрез декодерите: технологично оскъпяване, избор на език, настройки на шрифта, позициониране на надписите (при различните модели субтитриращи очила, плюс определен физически и зрителен дискомфорт, който изпитват първоначално зрителите и заради който самите очила постоянно търпят изменения и подобрения на дизайна си).
За разлика от затворените надписи, този род препятствия е избегнат чрез отворените надписи, което е причина те да бъдат по-предпочитани дори от хора със слухови дефицити. Отворените надписи предоставят текстове по всяко време. Това ги прави по-универсална услуга, тъй като не са необходими отделни декодери за надписи. Но и те имат недостатъци. Бидейки директно кодирани във видеопотока, е невъзможно да се изключват от зрители, които не ги искат. Качеството на тези надписи също е и пряко свързано с качеството на самото видео – ако то е размазано или с ниско качество, надписите могат да се окажат неясни или трудни за четене.
В шумна обстановка, особено на публични места като барове и ресторанти, или при лоша акустика, а също и в противоположната ситуация, когато е необходимо да се спазва тишина (например в тихи библиотеки, учебни зали или музеи), надписите са особено необходими. Те значително подобряват разбирането на всякаква информация и е вън от всяко съмнение значението им не само за достъпа до медийни продукти, но за цялостния достъп и участие на хората без слух във всички сфери на живота.
Автор на текста: Христина Чопарова
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия