Първата стенографска машина е създадена във Франция през 1827 година oт Шарл Франсоа Гоно. Най-ранните системи са ползвали точки на принципа на морзовата азбука. До началото на 19 век стенографът вече е разпространен и в Америка, а през 1914 в Ирландия въвеждат 22-ри бутон на клавиатурата. Във Великобритания през това време е позната единствено стенографската система на Айзък Питман от 1837 година.
Между двете световни войни една френска учителка и психоложка – г-ца Палан (Palanque), представя на британците машината за стенографиране, която на нейно име бива наречена Palantype. Системата е базирана на използването на римски букви, с един или два допълнителни символа в ранните модели. Общият принцип на системата е, че речта се записва буква по буква и сричка по сричка чрез бутоните на устройството, което ги транскрибира в цели думи с изключителна прецизност. През годините клавиатурните бутони са били постепенно увеличавани до 29, като в най-съвременната си версия стенографската машина притежава 31 бутона, разположени така, че да улесняват и да не натоварват пръстите и китките по време на бързите записи. Заради положението на оператора по време на работа, методът е наречен буквално „късите ръце”.
Системата Palantype има преимуществото да бъде по-точна от гледна точка на ръчното стенографиране, не само като бързина, но и заради удобството да не се налага последващо „разчитане” на съкращенията чрез молив и хартия. През 70-те години на 20 век учени от университета в Саутхямптън започват проучвания за създаване на преносима система, която може да предоставя едновременен зрителен препис на лекции в помощ на хора с проблеми на слуха, които имат частични или пълни загуби. Впоследствие системата намира и приложение като телетекст в условията на живо субтитриране за телевизията. Принципът се изразява в синхронната работа на стенограф (palantypist), който слуша живото предаване, и записва чутото като стенографски съкращения, които апаратът (palantype) превръща в цялостен текст. Посредством компютър, този текст се пренася и тече на екрана на аналогови тв приемници като субтитри в реално време. Снимката показва методът на транскрибиране от по-ранната употреба на системата.
През 1992 година у нас се закрива Държавният стенографски институт. По същото време британската компанията „Keytel Business Systems” е създадена да осигурява въвеждането на гласов софтуер на устройства и мрежи за малкия и среден бизнес. В процеса на търсене на най-удачното решение, Keytel поддържа и усъвършенства съществуващият стенограф в транскриптора Palanscribe Solo. Търсенията обаче продължават. За да стигне до момента, в който през декември 2004 година компанията пуска на пазара разработка на нова клавиатура, базирана на досегашната фонетична машина за транскрипция в стенографията в помощ на хората със слухови дефицити.
Новата клавиатура се нарича e-Scribe, или „Писар”. За нея казват, че е „Транскрипторът на 21 век”. 31 бутона са разположени така, че да напомнят пирамида, и са замислени да улесняват работещите с уреда стенографи. Най-отличителната черта на новата клавиатура е липсата на кабели, тъй като транскрипционният апарат е безжичен и работи с батерии с изключително висок капацитет. Единственият кабел, който е нужен, е този за презареждане на батериите. Времето, нужно за зареждането им, е 3 часа. Устройството предава транскрипциите в радиус от 10 метра. „Писар”-ят е претърпял множество публични тестове, с което е потвърдил, че е ефективен повече от 48 часа. Светлинните индикатори в горния ъгъл са интелигентно решение за подсказване, че е допусната грешка при писане или се пише бавно. Разположеният на видимо място най-горен бутон позволява лесен достъп за корекции и изтриване.
Предвиден е UBS порт, чрез който в случай на внезапно изтощена батерия e-Scribe може да бъде включен към компютър. При бързо писане клавишите често се удрят с голяма сила, поради което е помислено за тяхната стабилност и комфорт на пишещия. Устройството на Кейтъл има ергономична и много здрава конструктивна форма, която улеснява транспортирането му – важно обстоятелство, тъй като стенографите често пътуват, за да транскрибират конфенеции и други важни мероприятия за хора с проблеми на слуха. В този случай клавиатурата е свързана с голям екран посредством компютър.
Какво е положението в България?
У нас нуждата от стенографиране възниква със създаването на Народното събрание през 1879 година, за да се записват речите от заседанията. Възложено е било на един словенец на име Антон Безеншек да приспособи немската система на български език. И до днес това е официалната система за стенографиране у нас, която през времето е претърпяла изменения. През 90-те години в БНТ е съществувал проект за субтитриране на емисията „По света и у нас” – именно чрез такъв стенограф. Зрителите са си закупили модеми чрез Съюза на глухите и известно време са могли да гледат централните новини със субтитри. По неизвестни причини проектът не е продължил.
От всичко дотук се вижда, че практиката на субтитрирането в реално време съществува – технологията е налична. Нужно е единствено желание да се инвестира в обучение на оператори. Както се вижда, технологиите се развиват постоянно, а интересът към компютрите е съвместим с новите изобретения.
Автор на текста: Христина Чопарова
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия