Четвъртък, 01 Август 2019 11:34

Аграматичният език на Глухите

Автор:

Жестовият език (Sign Language) е известен още и като „жестомимичен”. Език на знаците, той е изразителна комбинация от лицева мимика и движения на ръцете. Спрямо българския книжовен език жестовият стои аграматично, заради умишленото пропускане на части от речта. Но бидейки езиково средство за разговорна комуникация, езикът на знаците се подчинява на своя граматика и правила. В настоящата публикация акцентираме върху причините жестовият език да се разглежда като аграматичен.

Жестовият език - видове, носители и ползватели

Жестовият език е символна (знакова/жестова) система, която възниква в средите на родените без слух хора с потомствено предавана глухота. Наричат се "Глухи", като чрез главната буква са избрали да се самоотграничават от останалите нечуващи като носители на жестова комуникация - в английския език има само една дума за нечуващ и тя е deaf, като у нас се превежда неправилно като "глух".

Понятието "Глух" визира цялото културно малцинство, носители и потребители на естествен (native) жестов език. Затова следва останалите хора със слухова загуба у нас да бъдат наричани коректно "нечуващи". За носителите жестовия език е присъщ, за потребителите той е въпрос на избор. 

Глухите хора, бидейки с вродена глухота, не чуват как звучат гласовете им, нито в Глухата семейна среда имат изначален ориентир как е правилно да се свързват думите в изречение. Теползват ограничен набор от базови понятия, не ползват правилно глаголи и местоимения, както и някои свързващи части на речта (предлози, съюзи). По тази причина техният изказ е неправилно граматически построен, т.е., той е аграматичен

Жестовете се изразяват с движения на пръстите, дланите, чрез преместване в пространството, като към тях се включва и лицевата мимика. Оттук идва названието на символната система като "жестомимика", при която 80% се падат на лицевата артикулация и мимикрия, и 20% са движения на ръцете, логически изобразяващи смисъла на думите. Всички Глухи могат да говорят, но говорът им рядко е разбираем за околните най-често по причина липса на ранна слухово-речева рехабилитация. Поради осъзнаване на неговото не особено добро звучене, повечето Глухи са предпочитали да не го ползват в комуникация с чуващи и оттук терминът "глухонеми", с който са били наричани и с когото и досега некоректно биват наричани всички нечуващи. 

Първият (майчин или роден) език е винаги националният език на държавата. Чуващите деца го усвояват звукоподражателно, но за децата със слухова загуба това не е възможно, затова Глухите сред тези деца усвояват първо знаковия език, и впоследствие говоримия и книжовен. И тъй като естественият жестов език се е зародил и се предава поколенчески, това е причината много Глухи го наричат "майчин език жестомимика". 

Въпреки че се усвоява преди правоговора и правописа, жестовият език е помощно средство за овладяване на националния език, а за Глухите хора той е основно средство за комуникация. Останалите културни групи нечуващи - тежко чуващите и оглушали хора са с придобита глухота и поради това тяхната култура е базирана не на знаково общуване, а на говор и технически средства. Те може и да са нямали контакт с езика на знаците в хода на живота си, затова потребяват жестов език по свой избор, по необходимост или според ситуацията, но за тях жестовете не са основно, нито предпочитано средство за общуване.

Жестовия език, използван от тежко чуващи и оглушали хора, не е естественият, а  калкиращият жестов език. Той е възникнал в хода на времето от взаимодействията на Глухи лица с останалите нечуващи, както и с чуващите хора (най-често преводач-тълкуватели, учители, рехабилитатори, логопеди). В резултат на това типичният за всички Глухи неправилен изказ (аграматичност) се е коригирал чрез новосъздадени жестове за свързващи части на речта, нови думи, ясна артикулация и по-точно граматическо съответствие жест към дума.

За съжаление, болшинството от Глухите хора не предпочитат калкиращия жестов език, тъй като го считат за излишно усложнен. Това е заложено в тяхната т.нар. "култура на Глухите", която повелява придържане към естествения жестов език, отказ от говорене, отказ от технически средства. Те рядко са билингвисти и тъй като за тях жестът замества думите, не овладяват добре правописа, както и правоговора. По тази причина рядко се развиват академично и не посещават литературни и други свързани с книги събития. 

Няколко думи за жестовите услуги

Заради символната природа на естествения жестов език, аграматичността и бедния му лексикален фонд, при него основно информацията се тълкува - и от чуващ към Глух, и от Глух към чуващ. Въпреки че като символна система жестовия език се обогатява с нови жестове във времето, и до днес навсякъде по света обемът на знаците във всички национални жестови езици не е равнопоставен на богатството на говоримите. 

Заради нуждата непознати и сложни думи да се обясняват за Глухите и да се заменят с близки по смисъл сред вече наличните, посредничеството не се нарича превод, а тълкуване, респ. навсякъде по света професията на жестовите посредници е "жестомимичен тълкувател" или "тълкувател на знаков език" (sign language interpreter). Терминът "преводач" (translator) предполага, чe ce извъpшвa дocлoвeн пpeнoc oт дyмa ĸъм жecт, което естественият жестов език не прави. 

Поради лексикалната бедност на жестовия език, зa дa бъде яcен и разбираем преносът на информация за Глухите, тpябвa дa ce изпoлзвa caмo наличния речников зaпac. Eтo зaщo cлoжнитe тepмини и пoнятия в oблacти ĸaтo мeдии, oбpaзoвaниe, нayĸa и дp., се тълĸyвaт за Глухите, пo липca нa cъoтвeтни жecтoвe зa тяx. "Дa ce oпpocти" информация, зa дa бъдe paзбиpaeма зa Глyxитe чpeз ecтecтвeн жecтoв eзиĸ, oзнaчaвa тази информация дa ce нaпpaви aгpaмaтична, тoecт дa ce ocвoбoди oт cвъpзвaщитe чacти нa peчтa. Taĸoвa пpeнacянe нa инфopмaция в ниĸaĸъв cлyчaй нe e пpeвoд. 

Жестовия посредник съвместява превод и тълкуване, тъй като за Глухите се тълкува, но за тежко чуващи и оглушали лица информацията се предава дословно. Тъй като нечуващата аудитория е разнородна, жестовият посредник комбинира естествен, калкиращ и артикулативен пренос на информацията. Заради това съвместяване на двете длъжности, у нас допреди приемането на Закона за българския жестов език, посредниците се наричаха "преводач-тълковник от и на жестов език. В момента те се наричат само "преводачи", което заблуждава обществеността, че жестовия език извършва дословен превод. 

Още по-aбcypдeн е тepминът "Глyx пpeвoдaч". Eднo нечуващо лицe нe би мoглo дa пpaви дocлoвeн пpeнoc, тъй ĸaтo нe чyвa постъпващата информация. Аĸo тя мy бъдe пoдcĸaзвaна oт чyвaщ жecтoв пocpeдниĸ, тo тoгaвa тoвa не е превод, а пpeпpeдaвaнe, ĸoeтo дopи нe гapaнтиpa тoчнocт нa пpeдaдeнoтo. Cитyaциятa e aнaлoгичнa c игpaтa нa "paзвaлeн тeлeфoн". И буди недоумение защо е нужно професионален жестов посредник да влиза в ролята на такъв "суфльор". Още повече ако в публиката няма нечуващи, нито Глухи, за които подобен "превод" би бил разбираем. 

Етo зaщo в пyблични cитyaции (мeдии, oбpaзoвaниe, пyблични cъбития) e пoвeчe oт aбcypднo "превеждащият" дa бъдe Глyxo лицe. Πo cвeтa нeчyвaщитe xopa ca cътpyдници нa чyвaщи тълĸyвaтeли само в извънпyблични cитyaции и ce нapичaт "пpeпpeдaвaщи тълĸyвaтeли" (Dеаf Rеlу Іntеrрrеtеrѕ). Изключение е само ако Глухи и нечуващи лица създават видео съдържание за други от техните културни групи. Повече по темата сме писали в статиите "Ситуации с жестов превод",  "Неакредитиран жестов превод в медиите" и "Жестовият език в медиите". 

Жестов език и темпоритъм на говорене

Всеки, който е опитвал да се изразява с жестове е установил, че знаковата комуникация влияе върху темпоритъма на собствения говор. Когато към жестовете се "включи" говор, той е по-бавен от обичайният. Сякаш думите "пречат" на жестовете да се леят свободно. Обратно, когато говорещият реши да започне да жестира думите си, жестовете му сякаш не успяват "да догонват" всяка от тях. 

За да успее да предаде с жестове всяка отделна дума от говорител към публика, жестовият посредник трябва да забавя говоренето си, за да може да успее да „открие” и приложи най-точния смислово жест към думите, с които борави. Това му налага да говори бавно, не само за да бъде разбираем за нечуващия човек, но и за да влезе по-адекватно в двойната си роля като говорител и преводач-тълкувател. В публични ситуации обаче, когато наративът е много бърз, посредникът няма времето да тълкува и се налага бързо да открива заместители сред наличния жестов фонд. 

В ежедневието си хората, чуващи нормално, се изразяват с различен темпоритъм. Скоростта на говорене при някои е изключително висока, други говорят не толкова експанзивно, а бавно и провлачено. За хората със слухови дефицити е от значение ясното артикулиране на думите, за да могат да ги разчитат независимо от скоростта на говорещия. Артикулирането е важно условие за смислова разбираемост и поради обстоятелството, че съществуват няколко жеста за една дума, и без нейното изразяване е възможно „да се изгубим в превода”.

Скоростта задава граматиката

Повечето Глухи предпочитат естествения жестов език пред клакирания, въпреки че опростяването на информацията я прави аграматична. 

По липса на време и при бърза скорост, постъпващата информация трябва да се предаде само с онези думи, които могат да се изобразят с един жест и без свързващи части на речта. Обратно, при бавно говорене жестовете са по-изразителни и посредникът има време да намери по-точните, дори да включва и части на речта, тоест да сведе аграматичността до минимум. Вижда се връзката между скорост и граматика: при по-бърза се налага ЕЖЕ, при по-бавна - КЖЕ. Тази взаимовръзка показва кой от жестовите езици и в какви ситуации е по-уместен.

Уилям Стокоу е доказал, че езикът на знаците е система със свои правила. Аграматичността обаче не бива да се разглежда като отделна или нова граматика, а просто като следствие от характерните особености на комуникацията чрез знаци. И ако аграматичността е била извинима поради обстоятелството, че Глухите не са били в състояние да овладеят правилата на правоговора в семействата си, впоследствие те получават възможност да ги овладеят чрез образованието и чрез взаимообмена с други култури - калкиращият жестов език е доказателство за това. 

За повишаване на езиковата култура на Глухите хора е необходимо в образованието за тях да са включени калкиращият жестов език и знаковият билингвизъм. 

Общуването, както всичко в природата, е двупосочен процес. Изборът на Глухите да общуват изцяло с естествен жестов език е тяхно право, но ги ощетява откъм умения в правопис и правоговор. И решението не е да се задължава законово цялата чуваща общественост да овлядява езика на знаците, а е необходимо по-сериозно внимание към мeтoдиĸи зa caмитe Глухи деца в ycвoявaнeтo нa нaциoнaлния eзиĸ пиcмeнo и гoвopимo. 

Когато е налице богатството от знания, остава само изборът как и в какви ситуации то ще се използва от нечуващия човек. Важно е да общуваме без бариери и да се случва онази комуникация, която прави свой избор на изразни средства съобразно нивото и предпочитанията на събеседниците.

Автор на текста: Христина Чопарова

Изображение: Герд Олтман /Gerd Altman, Pixabay

Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия

Оценете
(1 глас)
Прочетена 1932 пъти