Ще припомним, че през 2013 г., по време на мемориалната служба след кончината на африканския президент Нелсън Мандела, жестовият превод на словото на редица държавни глави бе обявен за фалшив. Случаят предизвика скандал заради обстоятелството, че на такова важно мероприятие и в такъв трагичен момент е бил допуснат непрофесионален жестов превод. След този случай световни организации на преводачи коригираха и съгласуваха помежду си етичните правила за жестов превод, за да гарантират, че подобни ситуации, уронващи престижа на преводаческата гилдия, няма да се повторят. Повишени бяха изискванията за акредитация и лиценз към всички превеждащи на публични мероприятия чрез езика на знаците.
С още по-голяма сила това важи за неакредитирани лица, заради риска от неточен превод и силно редуцирана информация. „Структурата на движенията, ръцете, лицето и тялото не следваха това, което казваше говорещият”, са забелязали лица със слухова загуба в горния пример с фалшивия жестов превод. Видно от това изказване е от какво значение е точността или съвпадението между жестираното и изговореното.
Точност на превода може да гарантира единствено калкиращият жестов език (КЖЕ), тъй като той е максимално близо до говоримия национален. Естественият жестов език (ЕЖЕ), на който общуват Глухите*, е подходящ за разговорна комуникация, но не и за превод в публични мероприятия, тъй като не е прецизен и не може да следва темпоритъма на говорещия. Затова и Глухите лица, носители на ЕЖЕ, не могат да превеждат в медии и динамични събития с публично говорене.
Към момента в България нито едно Глухо лице няма акредитация да превежда в медии и като цяло в публични събития. Както "Ние ви чуваме" е информирал и по-рано, съществуващите преди приемането на Закона за жестовия език удостоверения на жестовите преводачи се издаваха на успешно преминали курс по обучение по български жестов език към национално представения СГБ. Тези удостоверения са разделени на категории, по примера на шофьорските - от А до Д, като всяка от тях служи да указва компетентността на преводач-тълковниците в различни по вид и сложност жестови интерпретативни ситуации:
Удостоверение А - за чуващ правоспособен преводач-тълковник от и на жестов език, с предимство в съд, прокуратура, нотариат, следствие и полиция;
Удостоверение Б - за чуващ/ тежко чуващ правоспособен преводач навсякъде, където е необходим жестов превод, с изключение на съд, прокуратура, нотариат, следствие и полиция;
Удостоверение В - за чуващ правоспособен учител, който може да преподава с помощта на жестов език;
Удостоверение Г - за чуващ правоспособен лектор, който има право да води обучителни курсове по български жестов език;
Удостоверение Д - за комуникативни умения след проведен 80-часов курс за нечуващи правоспособни лектори, които владеят българския жестов език и могат да предават пълноценна информация на други хора със слухова загуба.
Видно от списъка с удостоверения, правоспособни преводач-тълковници от и на жестов език в България могат да бъдат само чуващи и тежко чуващи лица, но не и Глухи такива.
Етичните кодекси на жестовите преводачи в редица държави приемат, че Глухите лица могат да бъдат единствено препредаващи тълкуватели (Deaf Reley Interpreters - DRI), сътрудничещи на чуващите жестови преводачи в определени интерпретативни ситуации. В медии и други публични мероприятия Глухи лица не могат да бъдат преводачи поради факта, че слуховия им статус не позволява да бъдат посредници на информация, идваща от говорещ. Познанията им по естествен жестов език обаче могат да са полезни в ситуации, когато препредават за други Глухи лица с говорни затруднения или други специфични състояния. В България тези умения се удостоверяват с категория "Д".
Законът за жестовия език отмени съществуващата в България длъжностна квалификация „преводач-тълковник от и на жестов език”, като остави само „преводач”. Аргументът на съставителите на закона бе, че по презумпция преводачът бил и тълкуващ, така че имало тавтология (повторение). Преводач (translator) и тълкувател (interpreter) обаче са две отделни компетенции. Според приетия закон, у нас няма длъжност „тълкувател”, за която да се издават акредитации. И тъй като Глухо лице може да бъде единствено тълкувател, акредитирането на Глухи лица като жестови преводачи, с каквато и да било категория удостоверения, би било сериозно законово нарушение.
Преводът е дословен пренос на информация. Тълкуване е обяснението ѝ. В медиите и при публични събития чуващият жестов посредник е преводач, не тълкувател. С други думи, той пренася с жестове получената по звуков път информация и не разполага с времето да я тълкува или обяснява на адресата, тъй като се касае за дословен пренос. Естественият жестов език (ЕЖЕ) е за тълкуване, а калкиращият (КЖЕ) е за превод. Нелогично е ползвателите на ЕЖЕ да се наричат "преводачи", след като основната им роля е на разтълкуващи.
В България броят на чуващите професионални преводачи е изключително малък (много под 100 за цялата страна), които през годините многократно са доказвали професионализма и уменията си в различните видове жестов превод за всяка от културните групи в нечуващата българска общност - Глухи, тежко чуващи, оглушали и хора със слухови затруднения. Голяма част от тях правят и невъзможното, за да предават обяснимо сложната информация от телевизионния екран, опростявайки я максимално за Глухите зрители в нечуващата аудитория. Но винаги е трудно да се вмести голямото в малко, или иначе казано, да сведат сложния свят на информацията до ограничения фонд на Глухите, за да бъде разбрана от тях.
Едно Глухо лице не би могло да извършва дословен пренос на звукова и текстова информация, което означава, че не може да бъде преводач. И разбираемо, докато всички лица в нечуващата общност продължават да бъдат наричани сборно "глухи", ще съществува и заблуда относно техните способности и възможности.
Качеството на жестовия превод съвсем не се определя единствено от свидетелство с някаква категория, но преди всичко от слуховия статус, компетенциите и уменията на превеждащия да борави с широка гама езикови единици. Недопустимо е квалифицирани жестови преводачи с над 30 г. опит да бъдат задължавани да преминават през платени курсове за обучение, за да удостоверяват отново правоспособността си. Нито да бъдат изпитвани от Глухи "експерти", чийто опит е ограничен само до ЕЖЕ.
Чyвaщaтa oбщecтвeнocт, нeзaпoзнaтa c жecтoвия eзиĸ и нeгoвитe ocoбeнocти, мoжe би нямa дa нaпpaви paзлиĸa мeждy пpoфecиoнaлeн жecтoв пpeвoд и oнoвa, ĸoeтo caмo пpиличa нa тaĸъв. Но уважението към езика на знаците означава преди всичко да се осъзнават мястото, ролята и възможностите на всички посредници в жестовата комуникация.
---
*Глухи – културно обособено малцинство, ползватели на естествен жестов език и с аграматична реч. Главната буква в названието е техен избор за отграничаването им като носители на знакова култура в нечуващите общности навсякъде по света.
„Ние ви чуваме” се придържа към коректното изписване и самоопределение на всички културни групи в нечуващата общност.
Автор на текста: Христина Чопарова
Изображение: screenshot от видео на ДБ
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия