Неделя, 09 Февруари 2020 19:21

Седем неща, които е полезно да знаете за жестовия език (ВИДЕО)

Автор:

Жестовият език привлича вниманието навсякъде, където се употребява. И събужда интерес към изучаването му или поне към овладяването на базов набор от елементарни жестове, нужни за разговор с нечуващи. След като ви запознахме с шестте неща, които е нужно да знаете за хората без слух, днес разкриваме какво е полезно да се знае за езика, на който те общуват, в седем точки.   

Жестовият език се нарича още език на знаците (Sign Language). Знаците се изобразяват с пръстите на едната ръка (дактил) или на двете (двуръчен дактил), за да се указват букви от азбуката и цели изречения. Всичко това се придружава от лицева мимика, в която устните артикулират показваната буква, дума или изречение. Оттук идва названието „жестомимичен” език. Когато към устната артикулация е включен и говорът, това се нарича „билингвистична комуникация”. Тя е задължителна за жестовите преводачи и препоръчителна за всички ползватели на езика на знаците. Той се състои от 80% лицева микромимика и 20% знаци, изобразявани с пръсти, длани, движения и позиции на ръцете. 

Жестовият език е комуникационното средство на Глухите хора от нечуващата общност. Той бива естествен (ЕЖЕ) и калкиран (КЖЕ). ЕЖЕ се използва както от родени без слух, така и от оглушали в много ранна бебешка възраст. КЖЕ се ползва от тежко чуващи. Всички хора със слухова загуба, независимо дали са родени без слух или са с придобита слухова загуба, притежават говор. Използването му е въпрос на личен избор – в семейни среди, където той не се чува, не се употребява.

„Глухонеми” е некоректен термин с негативна конотация. Когато жестовият език отговаря точно на книжовния, той се нарича „калкиращ”. Когато от жестовете отпадат части на речта, е некалкиран или естествен. Тежко чуващите хора употребяват калкиращ жестов език, докато Глухите се придържат към естествения. 

Жестовият език не е безсмислено ръкомахане. Той е смислова система, в която всеки жест логически „изобразява” думата така, че да подсказва нейния смисъл и да предизвиква подсещане какво е това. Съществуват определени положения на ръцете в пространството, които задават движенията както на пръстите и дланите, така и на целите ръце. Бидейки език, базиран на движения, езикът на знаците развива двигателната памет, поради което още преди да се научи да говори, едно дете без слух може да „говори” с жестове.

Това е език, който преодолява всякакви езикови бариери и може да бъде полезен и в случаи, когато по някаква причина или ситуации чуващи хора не могат или не бива да ползват гласа си (във вакуумна среда - под вода, в космоса; при невербални състояния и др.под.)

Жестовият език по света не е еднакъв. Всяка държава има свой национален жестов език. Всички жестови езици по света обаче са базирани на Американския знаков език (ASL), който води началото си от френския. Поради общите допирателни на езика на знаците, в международно отношение той е известен като жестуно (разбираем от всички език на знаците, на който се извършват преводи по време на международни събития и политически срещи на високо ниво). Не във всяка държава жестовият език е легализиран законово от националните правителства.

За жестов език в България е легализиран естественият. Хората със слухови дефицити у нас са с неуточнен брой като представители на общността на Глухите, тежко чуващите, оглушалите и хората със слухови затруднения. В различните райони на България се употребява различен жестов език. Естественият жестов език у нас, в сравнение с говоримия и книжовен български език, е беден на жестове, т.е., не съществуват жестове за абсолютно всяка дума. Много от по-сложните думи и изрази нямат свой жестов аналог, поради което в жестовата комуникация заместващо се ползват най-близките по смисъл думи. Тъй като съществуват еднакви жестове за различни думи (напр. пиша, автор, редактор), е от особено значение за правилното разбиране жестът да придружава с устно артикулиране на думата и говор. 

Жестовият език се предава от хора, наречени жестови преводачи и/или тълкуватели (Sign Language Interpreters). Обикновено това са чуващи хора. По света съществуват и глухи тълкуватели, но в България това не е действащо. Когато транслира реч от чуващ към Глух, жестовият преводач си служи с  естествен жестов език и безгласова устна артикулация на думите. Когато преводът е от Глух към чуващи, преводачите ползват само гласа си, без жестове (обратен превод). В качеството си на тълкуватели преводачите обясняват или резюмират казаното, без да променят смисъла му. Според изнесените на конференцията в Брюксел факти, на 160 души със слухова загуба се пада по един преводач. А Глухите хора по света са около милион. Тежко чуващите – около 51 милиона. Без жестови посредници те са без достъп до много от сферите на обществения живот.

Жестовият превод е комуникационен мост за взаимно разбиране. Професията „жестов преводач” съществува единствено в държавите, легализирали жестовия език. В останалите държави това е просто преводаческа услуга, извършвана при необходимост и заплащана според времето за превод. Желателно е преводачите да са най-малко двама, за да се избегне умората при продължително безгласово превеждане, както и да се осигури обратен превод при нужда. Преводът е обвързан с кодекс от етични правила за преводачите, както и с необходимостта на публични мероприятия да им се осигуряват добра осветеност и видимост за по-добра достъпност на хората без слух.

 

Автор на текста: Христина Чопарова

Видео и жестов превод на статията: Камелия Ангелова

Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия

Оценете
(1 глас)
Прочетена 2474 пъти