Още преди приемането на Закон за жестовия език предупредихме, че ако бъде приет в този му вид, най-засегнати ще бъдат българските преводач-тълковници, заради неуместните опити за уреждане на въпроси, свързани с техните квалификации и услуги. След приемането на закона не закъсняха и мнения за необходимостта от „по-качествени преводачи”. В настоящия материал припомняме видовете жестов превод и какъв е критерият, който определя качеството на превода и квалифицираността на посредника.

Жестовата комуникация прикова взора на общественото внимание чрез превода от телевизионния ефир, въведен поради епидемиологичната обстановка. Това обстоятелство актуализира и темата за необходимостта от Закон за жестовия език. Създаването му въздигна надеждите на тихата общност България да се нареди до европейските държави, легализирали в националните си законодателства жестовия език като комуникационно средство. Законопроектът, внесен в НС обаче, е много далеч от тези надежди и в този му вид има смущаващо много недостатъци.

В държавите, легализирали в националните си законодателства жестовия език, превеждащите от и на езика на знаците са сертифицирани лица, а жестовият превод – професия със своя етика, правила за поведение и добри практики. Какви са правомощията, компетенциите, правата и задълженията на един жестов преводач и как следва да бъдат защитени неговите професионални ангажименти, е уредено в редица Етични кодекси. В настоящата публикация разглеждаме общовалидни етични принципи от Финландия (EK), Австралия (ASLIA), САЩ (NAD) и испанската автономна провинция Каталуня (APTIC).

За незапознатите с този вид комуникация, жестовият превод изглежда като хаотично ръкомахане. Той обаче е различен за трите основни групи хора в нечуващата общност (глухи, тежко чуващи и оглушали), което поставя преводач-тълковника пред отговорната задача да се съобрази както с вида на аудиторията, така и с конкретната интерпретативна ситуация. Какви са отделните ситуации, как и за кого се осъществява преводът/тълкуването, какви са особеностите на превода в телевизионния ефир и в какви случаи преводачът може да бъде нечуващо лице, са въпросите, които разглеждаме в тази публикация.

Скъпи читатели, инициативата ни „Достъпност на българската музика до хората със слухова загуба” получи подкрепата на още един обичан български изпълнител. Неговата песен „Знам” вече е преведена на жестов език. „Ние ви чуваме” изказва сърдечна благодарност на Любо Киров за изразената съпричастност. Насладете се на песента с жестовия превод на Камелия Ангелова.

Скъпи читатели, имаме удоволствието да ви съобщим, че специализирания сайт „Ние ви чуваме” вече ще предлага на ползвателите на жестов език преведена на езика на знаците информация. Общият ни проект е със съдействието на жестовия преводач-тълковник Камелия Ангелова, която вече е част от екипа на сайта. Стартираме с иновативна цел - жестов превод на новата песен на Орлин Горанов „Тунел от самота”, за да я направим достъпна за аудиторията на хората без слух. „Ние ви чуваме” изказва специални благодарности на целия снимачен екип за включването на жестовия превод към оригиналния клип на песента.

Столична община препоръча, но не задължи носенето на защитни маски от служителите на онези заведения и институции, които ще продължат работа в извънредните условия. Медицинските препоръки обаче съветват здравите хора да не носят маски, тъй като освен неефективни, те са дори опасни. Какво да предприемат хората със слухов дефицит в условията на извънредно положение и карантина?

След информацията, която ви предоставихме за хората без слух и за жестовия език, днес ще предложим на вашето внимание седем полезни неща за жестовия превод, преводача/тълкувателя и неговата роля, калкирането в жестовата комуникация, правото на създаване на нови жестове и причините да се случва "изгубване в превода".

Жестовият език привлича вниманието навсякъде, където се употребява. И събужда интерес към изучаването му или поне към овладяването на базов набор от елементарни жестове, нужни за разговор с нечуващи. След като ви запознахме с шестте неща, които е нужно да знаете за хората без слух, днес разкриваме какво е полезно да се знае за езика, на който те общуват, в седем точки.   

Колкото повече се развиват новите технологии, толкова повече стават и разработваните приложения, които имат за цел да улесняват достъпа на хората със слухови дефицити до определени услуги и сфери на живота. Но технологичната експанзия не бива да бъде за сметка на качеството и професионализма, смятат от Световната федерация на глухите (WFD) и от Световната асоциация на жестовите преводачи (WASLI), които излязоха със становища относно професионалния жестов превод чрез новите технологии и използването на жестиращи аватари. В настоящата публикация са представени основни акценти от двата документа.