Родената на 13 януари 1927 г. в Грейт Фолс (Монтана) Одри губи слуха си на двегодишна възраст след заболяване от менингит. Загубата на слух налага да се преместят, за да може момиченцето да посещава училище за глухи деца, и така Одри и майка ú се озовават в Минесота, където детето учи в Държавната академия за глухи, а през 1952-ра завършва и престижния университет Галодет във Вашингтон, окръг Колумбия.
Двадесет и пет годишната Одри се омъжва веднага след това и последва съпруга си Кенет в Сълфър (Оклахома), където той преподава в тамошното училище за глухи.
През 1967 г. се основава Националният театър на глухите (The National Theatre of the Deaf (NTD), най-старата театрална компания в Съединените щати, която започва да развива дейност, след като психологът д-р Една Саймън Ливайн, сценографът Дейвид Хейс, бродуейският режисьор Артър Пен и актрисата Ан Банкрофт от „Миракъл Уоркър” започват планиране с набраните още през 1950-та средства.
Сред учредителите на театъра е и Одри Нортън. През 1968 г. Националният театър основава и „Малък театър на глухите” (Тhe Little Theatre of the Deaf) с цел да предлага представления за по-млада аудитория.
Продукциите комбинират американския жестомимичен език с устното слово, в съответствие с мисията на театъра да образова широката общественост на глухите за изкуството и да свърже глухата общност с тази на чуващите.
Други известни актьори, които са работили с Националния театър на глухите, включват съоснователя Бернард Браг, Колийн Дюхърст, сър Майкъл Редгрейв, Чита Ривера, Джейсън Робардс и Мерил Стрийп.
През същата тази 1967-ма Одри Нортън се появява в епизодична роля в „Експериментът” на телевизия NBC редом до Филис Фрелик, глухата актриса, която печели наградата Тони за изпълнението си в „Деца, забравени от Бога” през 1980 г. През 1968-ма американският тв канал CBS продължава да излъчва криминалната драма „Маникс”.
Втория сезон на криминалето започва с епизода „The Silent Cry” („Тихият вик”), в който Одри Нортън получава роля като гостуваща звезда. Тя играе там ролята на глуха жена, която, докато четете по устните на човек, говорещ в телефонна кабина, осъзнава, че той планира заговор за отвличане на някого. Свързва се с частния детектив Джо Маникс (в ролята Майк Конърс), а той започва разследване, заплашващо собствения му живот.
По-късно актрисата се снима в „Семейна афера” (Family affair), „Човекът и градът” (The Man and the City), където играе глуха майка, желаеща да осинови дете, и в популярният крими сериал от 70-те „Улици на Сан Франциско” (The Street of San Francisco) с Карл Молдън и Майкъл Дъглас. През 1971 г.
Одри Нортън и съпругът ú Кенет, който също е глух, участват в прослушване за ролята на родители в семейната драма на АВС „Мама и татко не могат да ме чуят”. Разбира се, ролите получават Присцила Пойнтър и Стивън Елиът, което става причина глухата актриса да отнесе жалба до Гилдията на екранните актьори, тъй като режисьорските предпочитания са твърде дискриминативни, свеждайки избора до чуващи изпълнители за нечуващи персонажи.
През 1988 г. излиза книгата „Холивуд проговори: глухотата и филмовата развлекателна индустрия”, написана от Джон С. Шушман, кастинг режисьор, който по повод драмата на АВС казва на Нортън, че „…всички смятаха, че ти и съпругът ти заслужавате ролите. Но бяхте аут, защото режисьорите се страхуват да използват глухи актьори и актриси”. Оплакването на Одри Нортън в Гилдията предизвиква и множество протести на глухи хора в западното крайбрежие на САЩ.
Шушман счита, че подобна реакция от нейна страна може би си е струвало кариерата, но затова пък е проправила пътя за много други глухи актьори и актриси на тв екран. И наистина, след този случай Одри Нортън никога повече не се завръща в телевизията.
Одри и Кенет имат две деца, двама внука и един правнук. През 2012 г. тя получава почетна докторска степен на университета Галодет. Одри Нортън си отива от света на 88-годишна възраст на 22 април 2015 г. На проведената панихида в калифорнийското училище за глухи във Фримонт, семейството на Одри вместо цветя, отправя молба в нейна памет да бъдат направени дарения за университета Галодет.
Първоприходците в която и да е област не винаги ги помнят. Но е хубаво да се знаят.
NB: Статията е подготвена за целите на календарния ни проект "Тиха Уикипедия" за м. Януари. Цитирането ни като източник е задължително.
Автор на текста: Христина Чопарова
Изображениe: Wikimedia commons
Cдpyжeниe HЦAK "Hиe ви чyвaмe" e нocитeл нa изĸлючитeлнитe пpaвa дa пyблиĸyвa тaзи cтaтия